Свобода, свобода, свобода на словото – една магическа концепция без лице и намерения. Няма я в България, а без нея сме загубени. Няма я отдавна. След трудоемка и дълга, дълга битка, последният куршум опустоши цялото поле с талант и шумно мнение срещу корпоративните интереси. Остани ни само един бивол, но и той започва да преценява ходовете си прекалено много, за да бъдат чути от масата. Дори и бивола гледа надолу с начумерена физиономия в резултат от всички разкрития и почти логичната загуба на надежда. Но никога не е късно и това да сме живи означава да сме личности с мнение. Ако не, не се отличаваме с много от домашните ни любимци. Време е за промяна – промяна от младите – младите с широко отворени очи, усмихнати сърца и умове способни на много повече отколкото сме очаквали. Само да останат и да се борят за бъдещите поколения – ще си заслужава. Време е за възвръщане на свободата, хъса и смелостта на разследващата журналистика. За да няма страх, шефовете трябва да се борят с думи, а не с бухалки. Заплашителното управление не е управление, а нарцистична театрална постановка, която няма край. Гласувайте този март, за да скоро се върне свободата на словото в цялата си красота и въздействие. Нека освободим нейния език и видим промени в редиците.