По-свързани и по-самотни отвсякога – как е възможно това? Не искам да разнищвам клишето как социалните мрежи ни правят по-антисоциални отвсякога, защото го приемам като модерно клише. Социалните мрежи имат своите позитиви и те са очевидни – виждаме ги всеки ден. Споделяме пост и виждаме веднага реакцията от нашите близки и приятели – кой ще коментира, сподели или просто лайкне. Част сме от чатове и разсъждения по цял ден. Но негативите на тези огромни онлайн пространстрва остават невидими и скрити от нас – негативите върху нашето подсъзнание, психика и емоция.

Често променяме стандартите си за околните и самите себе си в резултат от нещата, които другите споделят онлайн, без дори да го осъзнаваме. Решаваме да прекараме петъка си в компанията на хубав филм, топло одеяло и чаша вкусно вино. Изморени сме и се нуждаем от такава вечер – очакваме я с нетърпение цяла седмица. Но когато петък най-накрая се появи, виждаме разнообразието от други сценарии, които приятели и близки са решили да оползотворят. Изведнъж решаваме, че не сме чак толкова уморени – лигавщини!

Изведнъж програмата ни се струва скучна и смотана. Защо не сме социални и като другите? Защо се изолираме, докато останалите се влюбват, запознават, напиват и веселят? Изведнъж загубваме себе си и личните си нужди, заради чужди животи.

Снимка – Pinterest

На маса с приятели, но най-вече с техните смартфони. Да ви звучи познато? Точно такива ситуации показват как социалните мрежи са модерен наркотик. Дори и когато градим емоционалния и физическия си социален живот, сме съблазнени от нуждата той да се документира непрестанно със селфита и филтъри. Друг феномен, който напоследък забелязвам в самата себе си и в околните е нуждата да се заснеме всеки миг, който има поне малко повече стойност от останалите.

Виждам красиво небе? Вместо просто да позяпам и да релаксирам за момент, решавам да го снимам и кача на стори с готин хаштаг. Докато това е готово, вече съм преминала към следващата задача и така един момент със зен потенциал остава сухо архивиран в моя Instagram акаунт.

Пагубно е и е крайно време да се научим да го контролираме. С риск да се повторя – препоръчвам практикуването на дигитален детокс на всеки (дори и малки дози водят до голяма промяна). Нека не си избираме това да затъпяваме съзнателно. Нека отваряме книга понякога и ходим на разходка без телефона си в ръка. Нека не се изолираме от самите себе си с цел приближаване до фалшиви реалности.