Елица Бехар @mademoisellie_, една млада жена с много таланти, очи в очи с Елина Боева, основател на #НашРед. Елица Бехар е истински отдадена на това да създава неповторим online content и нейния мироглед има потенциала да промени правилата на играта altogether. В ролите си на маркетинг експерт, PR експерт, digital creator, блогър и unique инфлуенсър, тя за нас е герой.  

Наш Ред: Здравейте, Елица! За нас е изключително удоволствие да разговаряме с Вас! Каква искахте да станете като бяхте малка? 

Елица Бехар: Здравейте! За мен също е огромно удоволствие да съм част от този страхотен проект, който следя от самото му начало – впечатлих се още от първите Ви постове в Инстаграм – свежи, различни, смислени! Желая ви да си останете все такива 😊

А каква исках да стана аз като малка? Минала съм през какви ли не желания и мисли. В семейство на финансисти е ясно, че се бях ориентирала и аз да се занимавам с това. Брат ми пък се насочи към Право, аз също имах това желание. С времето обаче разбрах, че ще поема по тотално друга пътечка, неутъпкана от нито един човек от обкръжението ми…и до ден днешен ми е трудно, ако трябва да бъда честна.

В други сфери щях да имам подкрепа, в момента съм сама срещу вятърни мелници в един имагинерен свят, защото така усещам маркетинг и реклама областта в България. Но пък това ми е в природата – да се боря, да постигам сама и да постигам свои върхове с нови начинания. Изморяващо, но изключително удовлетворяващо. И да добавим клишето – щастлив човек със семейство – в момента създавам своето и бих могла да кажа, че си изпълнявам мечтите лека по лека.  

НР: Опишете обичаен понеделник във Вашия живот. 

ЕБ: Отдавна за мен няма понеделник. Аз работя всеки ден, дори и уикендите, тъй като съм избрала такава сфера и не съжалявам. Била съм /и все още съм/ в корпоративна среда, в която чакаш да стане 18:00 часа и независимо от това, дали има още работа – ти си събираш нещата и си тръгваш. В дни, в които пък няма толкова работа, стоиш на едно бюро, броиш мухите или гледаш турски сериали /и това съм виждала… /.

Харесвам добрата организация на работа, но старият чиновнически модел на работа не е ефективен във времената, в които живеем. Загуба на ресурси и най-вече време е това. Разбира се не казвам, че home office е подходящ за всяка професия, но аз лично вярвам, че трудът трябва да се оценява по свършена работа, независимо от часовете и мястото, а не от ненужно висене пред компютъра, отброявайки всяка минута от началото до края на работния ден. Това е моето виждане и съм убедена, че ще се върви в тази посока и пандемията с всички свои пагубни негативи, успя да извади един позитив – да покаже на работодателите, че няма нищо страшно да не виждаш през цялото време служителите си и да им висиш буквално на главата. Ако не вярват в тях, защо са ги наели на първо време? 😊

И все пак да отговоря на въпроса /често се оплитам в такива размисли/ – понеделниците за мен са нова възможност да започна седмицата на чисто, с нови сили и заряд. Никога не е спокоен, винаги е динамичен и наситен с много работа – имейли, срещи. Клишето – обичай работата си и понеделник няма да е проблем за теб. 😊  

НР: Спомняте ли си първия Ви блог пост?  

ЕБ: Разбира се, че го помня. Казвам ви…пълна манджа, ама отвсякъде. Няма едно нещо, което да е наред в този пост, но си спомням, че направо скачах от щастие, че той е там, в пространството, с моето име, в мой сайт. Тематиката беше интериор, начинът ми на писане – под всякаква критика, снимките…любителски, а преводът ми на английски?  Може да го намерите и да се посмеете.

Не редактирам старите си статии, защото за мен е изключително мотивиращо да имам доказателство за мен самата – за моето развитие. Изказ, качество на кадрите, смисъл зад целия текст, взаимовръзките между всичко това…магия е. Виждаш, че е имало смисъл всичко, което си жертвал през годините, за да вървиш напред и да постигаш нови върхове. 😊 

НР: Разкажете ни за Вашия уебсайт. Изключително модерен, многопластов, easy-to-navigate, шик и информативен, как решавате кои категории ще включва и какъв target audience ще докосне?  

ЕБ: Вече имам ясната представа какво иска да покаже и предаде моето съдържание в mademoisellie.com. Но това се случи преди година и половина, когато реших да поема в конкретна посока – пътешествия, мода, lifestyle, кучета, интериорни решения за дома. Дизайнът също е променен, старият ми template на wordpress беше пълна трагедия, но все „нямах време“ да го променя. Хората около мен също години наред нямаха възможност да ми съдействат, затова в един хубав ден просто отделих няколко дни да чета статии, да търся подходящи визии за сайта си…и направих всичко сама. Пак не е УАУ, но пък знам, че въпреки беглите ми познания в тази област, направих всичко възможно да изглежда добре.

С времето все по-рядко пиша статии за грижа за кожата например, защото смятам, че всеки трябва да знае в какво е добър. Разбира се, интересувам се от beauty частта и когато съм компетентна, мога да изразя мнение за продукт, но не е това фокусът в моя блог. Обещала съм си да засиля модните теми, пътешествията /да се надяваме, че в един хубав момент всичко ще се нареди отново/, дом и кучета. Таргет са ми всички хора, които имат усет към детайла, имат сходни на моите интереси и искат да направят ежедневието си по-красиво и удобно. Всички имаме товари, които носим със себе си, затова смятам, че социалните мрежи, блогове и влогове трябва да са способ, чрез който да си напомняме и за хубавите неща в живота. 😊  

НР: Имате ли план за постовете си в Instagram или се доверявате на спонтанността си? 

ЕБ: И да, и не. Преди бях по-сериозна в спазване на цветови комбинации, смислови връзки, нюанси, тип кадри, всичко. В момента единственото, което правя, е да сложа снимката в UNUM, за да видя все пак как би изглеждала до останалите ми постове в Инстаграм. За клиентите извън блога, разбира се, правя планинг и подреждам поне няколко поста напред, тъй като там се изгражда имидж на продукта/услугата и всичко трябва да е изпипано до последния детайл, но в личния ми блог смятам, че животът е тук и сега и понякога е хубаво да сме спонтанни.  

НР: Един от highlight-овете в профила Ви се казва “Shop Local”. Как се роди идеята и какво включва като content?  

ЕБ: Конкретната идея за „Shop local” се роди по време на пандемията. А подкрепата към български брандове – поне от 2-3 години. Имаме страхотни творци в страната си и смятам, че те трябва да бъдат чути и видяни. Вече имам не малко опит в работата с подобни брандове и с ръка на сърцето мога да кажа, че да видиш как един локален магазин израства пред очите ти, благодарение на желанието на всички нас това да се случи, е приказно.

Пазарът ни е тесен, хората не са отворени към новото, различното, но забелязвам все пак тенденция към положителна промяна, която се състои в засиления интерес на потребителите към родното производство. Тук искам да вметна, че не говоря за фалшивия патриотизъм, който е заложен в много от нашенските брандове – печат БЪЛГАРИЯ не означава автоматично качествен продукт. Но имаме с какво да се гордеем и го доказвам доста често чрез снимки и думи в блога си.

До всеки един от показаните от мен творци съм се докоснала по един или друг начин и съм щастлива, че покрай Mademoisellie имам възможност дори да работя с някой от тях, да се вдъхновя и да повярвам, че и тук има изкуство. И тук може да се развиваме, стига да знаем какво искаме. С труд, постоянство, желание. Надявам се наистина моето пространство да ви пренася в необятния свят на страхотните български брандове, голяма част от които се уважават и извън страната ни. Защото има можещи, работливи и отдадени хора, които искат да променят средата ни към по-добро. За което благодарим от сърце. Ние ще продължаваме да ви подкрепяме, а вие не спирайте да ни дарявате с частица от вас чрез красивите ви творения. 😊  

НР: Как бихте определили влиянието на социалните мрежи върху младата жена?  

ЕБ: Много млади момичета започнаха да следват тенденции на живот и смърт. Да бягат от своята същност, за да са на гребена на вълната на всяка цена, така се създаде едно бездушно поколение, което живее за лайковете, за одобрението от другите. Въпреки това виждам и изключително положителната страна на темата в други млади жени, които не се страхуват да бъдат себе си, да изразяват мнението си свободно и да са безтрашни, показвайки своята същност пред света.

Все повече се говори за завръщане към  корените ни  – да бъдем автентични, да обичаме себе си и околните такива, каквито са. Човек трябва да е със здрава психика, за да бъде част от социалните мрежи. Всички се влияем по един или друг начин, но е важно да се научим да отсяваме добрите от лошите примери и да се вдъхновяваме от правилните личности, които имат какво да кажат и дадат на света.  

Много млади момичета започнаха да следват тенденции на живот и смърт. Да бягат от своята същност, за да са на гребена на вълната на всяка цена, така се създаде едно бездушно поколение, което живее за лайковете, за одобрението от другите.
Снимка – Pinterest

НР: Какви са необходимите качества, за да бъдеш успешен инфлуенсър в България според Вас? 

ЕБ: Това, какво виждаме като необходими качества и това, какво трябва да са в действителност, за съжаление са две противоположности. Като изключим примерите за бърза слава, която бързо и отшумява, според мен успешният инфлуенсър е успешен и в живота. За да предоставяш качествено съдържание, трябва да си автентичен, искрен и да показваш това, което е в сърцето ти, в ежедневието.

Нито един лустросан и имагинерен образ в социалните мрежи не би могъл да бъде успешен, ако и офлайн тази „слава“ не бъде подплатена с ум, въздействие и един истински човек насреща. И да не забравяме постоянството и адекватно съдържание според случващото се около нас. Без дисциплина, няма как да си успешен. 

НР: Според Вас инфлуенсъри трябва ли да обсъждат политически и социални казуси? 

ЕБ: Много деликатна тема, по която може би за пръв път ще дам своето мнение. Бих казала, че ще пропусна този въпрос, но смятам за редно някъде в пространството да има и моите думи по този казус. Първо започвам, подчертавайки ясно, че това е моето становище и не укорявам никого, защото именно затова са социалните мрежи – всеки сам да преценява какво да споделя със своята аудитория.

Смятам, че всички ние живеем в един и същи свят и е редно да спомагаме за по-доброто ни общо съществуване тук – на тази Земя, в България, в офиса, в блока, навсякъде. Ние, като „влиятелни личности“ /аз не се смятам все още за такава, но благодаря за признанието/, носим отговорност какво споделяме и какъв пример даваме, най-вече на младите хора. Социални теми аз лично засягам в блога си, но политическите казуси не намират място при мен. И не защото не съм млад буден гражданин, който не смята за редно всичко случващо се да се промени.

Има нужда от промяна и всеки може сам за себе си да вземе решение, дали да е на площада или не. Но крайните изказвания „ти си инфлуенсър, ти ТРЯБВА да споделяш такова съдържание“, за мен са меко казано неуместни. Политиката винаги е била и ще продължава да бъде сфера, в която всеки един от нас има различна позиция, която пак казвам, ИМА къде да бъде показана и упражнена – и личният „лайфстайл и моден“ блог не смятам, че е точното място за това. Гласуване, протести – всеки е свободен да покаже своето пристрастие там, както аз самата правя.

А за хората, които все пак споделят информация от случващото се – това е похвално. Но не слагайте всички от сферата под общ знаменател, всички сме свободни да споделяме съдържание, което кореспондира с нас самите. Ако не намирате някого за вдъхновяващ, ако не „кликвате“ повече с неговото пространство, просто не го следвайте. В това се крие красотата на тези платформи – събираме се хора, които имаме сходни интереси, и на които ни доставя удоволствие визуалното изкуство на даден човек. Неговите думи или виждане за живота. Не превръщайте мрежите в място, в което да излеете негативните си емоции. Тук сме се събрали да се мотивираме, да научаваме нови полезни неща и да направим ежедневието си една идея по-позитивно. Бъдете добри, хора 😊  

НР:  Кои са най-запомнящите се мигове в емоционалното Ви journey като жена досега?  

ЕБ: В момента преминавам през такова изживяване, ако трябва да бъда напълно искрена. Досега сякаш не усещах толкова изразена женската си енергия, а тя напира с пълни сили в последно време. Винаги съм била неуверена във възможностите, тялото си, не съм намирала себе си за добър професионалист, жена като цяло. Напоследък обаче нещата се променят. Започвам да се приемам такава, каквато съм.

Разбира се, в подобни дискусии винаги казвам, че “обичам себе си” не означава да лежите на дивана по цял ден и да нагъвате чипс, а да мислите за развитието си, кое е най-добро за вас самите и от здравословна, и от личностна гледна точка. Да се грижите за себе си на първо място, за да имате сили и желание да го правите и за останалите. При мен на дадения етап от живота ми емоционалното ми израстване като уверена в себе си жена се случва по-скоро от професионална гледна точка, тъй като съм минала през през не едно и две места, на които съм била потъпквана и смачквана психически. След тях ставах, изтупвах се, събирах се, и всеки път ставах все по-силна.

Докато не стигнах етапа, в който не се чувствам добре някъде – тръгвам си. Не намирам общ език с дадени хора от обкръжението си – не общувам с тях. Не искам да работя с даден клиент, не го правя. Не съм си и представяла в най-смелите си мечти, че някой ден ще мога да кажа всичко това, но наистина сякаш преминах през своя катарзис през последните години и от тук нататък мисля да се отдам на откриването ми като жена и във всички останали аспекти, а не само работни. 😊  Не съм най-добрият пример за women empowerment, но съм научена да се справям сама с всичко в живота, което не е правилно, когато имаш хора, на чието рамо да се опреш от време на време, докато събираш сили за нови предизвикателства. 😊  

Снимка – Pinterest

НР: Как бихте описали будната млада българска жена? Какъв съвет бихте й дали? 

ЕБ: Спирам да говоря за лошите примери, защото добрите са много повече и вярвам в това на база наблюденията ми от положителните примери около мен. Надявам се да не живея в свой собствен розов балон, но има тенденция младите жени да притежават неспирна енергия за промяна на средата ни. Към по-добро, разбира се. Будни са, свежи са, интересуват се от всички новости в сферата си на работа, грижат се за семейството си и най-вече – имат мнение.

Ежедневно се запознавам с толкова вдъхновяващи млади жени, правя комплименти непрестанно /аз съм от онези creepy дами, които ви пишат колко сте красива, без да имам задни помисли, просто ценя женската красота и интелект/. Съветът ми е да бъдат по-уверени в себе си, да не се влияят от тенденции /не само модни, по-скоро на поведение/, и да се грижат за своето ментално здраве, защото това смятам, е най-голяма болест на 21 век.  

НР: Според Вас кои са добрите и лошите страни на сегашната политическа ситуация в България? 

ЕБ: Всички сме наясно с лошите, мисля, че сайтът ще блокира, ако изпишем всичко негативно, което се случва в България. Бих искала само да кажа, че виждам изключително положителна промяна в обществото и тя се нарича „заедност“. Младите хора се интересуват къде живеят, къде отиват парите им, активни са, което е страхотно. Вярвам, че промяна ще има. Няма как иначе.   

НР: Възможно ли е в близките 10 години управляващата партия в България да е изградена от 50% мъже и 50% жени? 

ЕБ: Защо не? Отдавна се върви в тази посока и скрупулите относно жени на подобни позиции са все по-рядко застъпвани. В момента също има не малко примери за дами, които заемат високи постове, но силно се надявам извадката да се променя не в увеличение на процентите по пол, а по качество на работа. Защото в момента не бих могла да кажа, че обществото е впечатлено от голяма част от управляващите жени.  

НР: Като избирате брандове с които да си партнирате, кои са Вашите критерии? 

ЕБ: Изключително са лесни: да харесвам аз самата продукта, да го използвам в ежедневието си, да кореспондира на моя начин на живот. Ако върви и в правилна посока на sustainability, още по-добре. Също така отношението на отсрещната страна не веднъж е играло основна роля в решението ми, дали ще работя с даден бранд или не.

Ако хората зад дадената марка не вярват в мен, а искат да ме наемат само заради цифра последователи, без да се запознали с моята работа, отказвам ангажименти. Това трябва да бъде закон. Ние не сме ходещи реклами, а хора с професии, опит, които са превърнали хобито си в начин на живот и допълнителен доход. Трябва взаимно уважение, свобода, до колкото е възможна в интерпретацията на рекламната кампания, и доверие. Тогава се случва магията. 😊   

НР: С кой български бранд бихте направили колаборация (създаване на продукт) и защо? 

 ЕБ: Най-любимият ми български моден бранд е KNAPP, защото имат ясни представи какво искат да покажат на света, не се страхуват да бъдат различни и цялостното им усещане се доближава най-много до мен самата като личност.  

НР: За собствен бранд кое бихте избрали като фокус – аксесоари, дрехи или beauty продукти? Защо?  

 ЕБ: На 100% дрехи!

НР: Коя е мечтаната ви модна марка за заснемане на кампания? 

Giambattista Valli!

НР: Коя е мечтаната Ви дестинация за живеене? 

ЕБ: От местата, които съм посетила до момента, Виена. Чувствам това място толкова близо до сърцето си, може би заради приликата със София, но в много по-уреден вариант. Бих живяла и в Южна Италия, меката на „il dolce far niente” начина на живот… 

НР: В къща или в апартамент ще предпочетете? Какво е мечтаното Ви обзавеждане? 

ЕБ: В къща с две ръце. От малка мечтая да не живея в апартамент, за да имам куче, това беше условието. Е, все още съм в дълбините на Центъра на София сред много съседи, с които често си тропаме по стените, вече + 1 космат приятел, но сърцето ми копнее за дом с френски прозорци, от които да виждам градината си, изпълнена с много зеленина, дървета и разбира се, възможно най-много животинки, които бих спасила.

Стилът на къщата би бил изключително изчистен, с много дървени детайли, но отвън бих направила една красива стена с кактуси, вдъхновена от красотите, които @yvailo е създал от нулата. Моля ви, ако не сте го последвали, поправете тази грешка!  

НР: В кой мюзикъл на Broadway бихте участвали?  

ЕБ: The Phantom of the Opera. Наскоро го гледах на живо тук, в София, и не отлепих поглед и за миг. Бях завладяна от всичко, а на основната песен направо настръхнах. 

НР: Коя е любимата Ви книга? Защо?  

ЕБ: „Алиса в страната на чудесата“ – отговарям първично, но винаги намирам поука, в зависимост в какъв период в живота ми се намирам.  

НР: Любимата Ви реплика от филм?  

ЕБ: Happiness can be found even in the darkest of times, if one only remembers to turn on the light. 

– Dumbledore, Harry Potter and the Prisoner of Azkaban 

НР: Любимите Ви думи от песен?  

ЕБ: I’m a big big girl 

In a big big world 

It’s not a big big thing if you leave me 

But I do do feel 

That I do do will 

Miss you much 

Miss you much.

НР: Коя е Вашата жена герой? Личност, която Ви мотивира непрестанно? 

ЕБ: Отново ще отговоря клиширано, но всяка жена, която знае какво иска и е мотивирана да върви напред в живота си, за мен е герой.

Разбира се, че майка ми е на първо място – силно се надявам, гледайки ме отгоре, да се гордее с мен, защото тя в човекът, който ми дава мотивация да бъда най-добрата своя версия. А личност? Няма конкретна. Обградена съм за щастие от много добри примери, с които ме срещна блогът, приятелките ми, семейство.

Най-големият ми двигател съм самата аз и желанието ми винаги да бъда по-добра версия на вчерашното ми аз. Да бъда истинска, всеотдайна и да знам, че в края на деня съм направила всичко по силите си да живея на едно по-добро място, да съм щастлива и хората около мен да са добре.