Петя Петкова @petkova.p.beaute , една млада жена отдадена на красотата на козметиката, очи в очи с Елина Боева, основател на #НашРед. Петя Петкова е beauty гуру и владее изкуството на баланс между информация и естетика. В ролите си на трейнер на козметични марки, digital creator, блогър и unique beauty инфлуенсър, тя за нас е герой. 

Наш Ред: Здравейте, Петя! За нас е изключително удоволствие да разговаряме с Вас! Каква искахте да станете като бяхте малка?

Петя Петкова: Здравейте и много благодаря за поканата! Като малка минах през различни фази, някои от които ясно си спомням – първо исках като мама – да съм лекар, после имаше един сериозен етап, в който исках да съм египтолог или археолог, защото играех много Tomb Raider и обожавах Лара Крофт (смее се). След това имаше момент, в който исках да съм моден дизайнер и рисувах постоянно  модели на тоалети в една тетрадка (която вероятно още пазя някъде), a впоследствие бях много вдъхновена да съм редактор в модно списание.

Вече като пораснах малко и се ориентирах, тръгнах по съвсем различен път от този, на който съм в момента – в студентските ми години се бях насочила към сферата на дипломацията, но съдбата ме завъртя професионално в света на козметиката, а това винаги ми е било интересно и ми е било хоби. Ако като малка знаех, че същестува професия като моята в момента (трейнер съм за някои от любимите ми луксозни козметични и парфюмерийни марки), може би щях да искам да правя точно нещо такова.

НР: Кога за първи път се гримирахте? 

ПП: Трябва да е било в 6-7 клас, но „гримирам“ е силно казано – в училище се разнасяха козметични каталози и се вълнувахме от рол-он плодови гланцове за устни с брокат и перлени балсами за устни. В 7-ми клас започнах да си слагам черен молив за очи, тогава беше популярно да се слага във вътрешната „водна“ линия на окото. Още нямаше грим туториали навсякъде онлайн и това да си сложиш черен молив за нас на тази възраст беше върха (смее се).

НР: За или против гримирането бяха родителите Ви? 

ПП: Не са били против, като цяло винаги са ме подкрепяли в интересите ми, стига да не е за сметка на ученето и успехът ми да е висок, а аз винаги съм била с отличен успех.  Разбира се, никога не са ми позволявали да ходя силно гримирана на училище, но така или иначе повече започнах да експериментирам с грима като студентка, точно вдъхновена от клипчетата, които бях започнала да гледам тогава в YouTube

НР: Гледахте ли как майка Ви се гримира като бяхте малка?

ПП: Не, майка ми всъщност изобщо не е по гримирането, носи само червило, рядко си слага лек молив за очи и това е. Винаги се е грижела за кожата си обаче и по-скоро имам детски спомен как си слага крем за лице в банята.

НР: Спомняте ли си първия път, когато забелязахте силен отклик от последователите си в Instagram? 

ПП: В интерес на истината когато започнах да правя в Instagram това, което правя, не бях сигурна, че ще се приеме. Не за друго, а защото Инстаграм е основно визуална платформа за красиви снимки, а аз имах много какво да кажа и пишех (и все още пиша) едни дълги текстове със съвети, трикове и описания на продукти, които нямах представа дали някой изобщо ще се спре да прочете насред скролването.

Оказа се обаче, че на хората им е полезно и интересно, започнах да получавам страшно много положителна обратна връзка. В момента вече и самата мрежа, и потребителите са се развили в тази насока на повече смислено съдържание зад снимките и смятам, че хората търсят добавената стойност.

НР: Имате ли план за постовете си в Instagram или се доверявате на спонтанността си?

ПП: В началото се стремях да качвам постове няколко пъти в седмицата, даже е имало дни, в които съм качвала по два пъти, и защото бях нетърпелива да споделя всичко, което съм си наумила, и защото знаех, че е добре за развиването на профила. Тъй като се занимавам с Instagram в свободното си време обаче в един момент публикуване 4-5 пъти седмично ми дойде в повече, твърде много започна да ме поглъща в моментите, в които трябваше да си почина. Усещах, че се чувствам длъжна пред хората, които ме четат, да поддържам този ритъм.

От доста време насам вече качвам пост тогава, когато мога и имам вдъхновение за това, без да си създавам сама допълнително напрежение, че „трябва“ да кача нещо. Някои постове ги пиша като цели статии, които редактирам дни наред, някои ги пиша моментално в рамките на няколко минути. Така че в момента е абсолютно спонтанно.

ако наистина искаме да изградим будно гражданско общество, трябва да използваме всички ресурси, с които разполагаме, и да се дава гласност на общественозначими теми и проблеми.
Снимка – Pinterest

НР: От кой beauty blogger се вдъхновявате? 

ПП: Не мога да посоча някой конкретен човек. От почти 10 години гледам beauty блогъри и влогъри, аз съм от „поколението“ на Мишел Фан и бях свидетел на изключителното развитие на beauty community-то в социалните мрежи. От общност от хора, споделящи просто свое хоби, до раждането на мултимилионни бизнеси, Instagram брандове, знаменитости, какви ли не драми и хора, за  които да имат козметичен блог се превърна в професия.

В момента почти съм спряла да следя хората, които едно време гледах. Вдъхновявали са ме и са ми били интересни тези, които са ме обогатявали и от които съм научавала техники или съм разбирала за интересни продукти. Все още ги има, но мисля че се пренаситих на такъв тип съдържание и в момента когато гледам видеа в YouTube, повечето пъти те са на съвсем различна тематика.

НР: Как бихте определили влиянието на социалните мрежи върху младата жена? 

ПП: Определено е голямо. Предвид, че голяма част от младите хора, не само жените, прекарват изключително много време онлайн, е нормално да ти оказва влияние нещо, което ти е постоянно пред очите. В случая даже не говоря непременно за блогове и инфлуенсъри – влияе ни какво споделят приятелите ни (снимки, мнения, събития), какво споделят брандовете, какво споделят дигиталните медии – всичко това е в социалните мрежи.

За това аз поне се опитвам да филтрирам наум това, което виждам, да си подбирам източниците, на които се доверявам и да мисля критично. Като видя или чуя някаква информация, да се замисля кой го казва, защо го казва, в какъв контекст го казва, факт ли представя или гледна точка и къде идва границата между двете.

Разбира се, много е уморително да провеждаш целия този мисловен анализ за всяко нещо, което прочетеш, и вероятно понякога се случва да сгреша в преценката си, но ежедневно в обществения дигитален живот сме свидетели на фалшиви новини, конспирации и всякакви заблуди на всякаква тематика, а колкото по-скандално звучи дадено нещо, толкова повече ни впечатлява и ни провокира. В интернет е много лесно човек да намери аргументи за каквато гледна точка си поиска.

НР: Какви са необходимите качества, за да бъдеш успешен инфлуенсър в България според Вас?

ПП: Зависи в случая какво имате предвид под думата „инфлуенсър“ – модерната професия, в която името на човека е неговият бранд за създаване на рекламен content в социалните мрежи или първоначалния смисъл за човек, който с личността си повлиява на хората и ги вдъхновява. За първото е необходима дисциплина, хъс, постоянство, коректност, креативност, професионализъм… като при всяка професия, а тази вече доста е навлязла у нас. За второто не мога да кажа – това за мен са хора от всякакви сфери на работа – от актриси до предприемачи, и не може да стане насила, според мен е нещо, което се получава естествено.

Свикнали сме да наричаме и блогърите в социалните мрежи с тази дума, но смятам, че има блогъри, които не се интересуват от това да са професионални инфлуенсъри, както и инфлуенсъри, които не са отдадени на конкретна ниша и просто развиват бизнес. Разбира се, тези неща не е нужно да са взаимноизключващи се. Ако човек умее да ги съчетае в едно, то би бил успешен не само в България.

НР: Според Вас инфлуенсъри трябва ли да обсъждат политически и социални казуси?

ПП: Сложно е. От една страна смятам, че ако наистина искаме да изградим будно гражданско общество, трябва да използваме всички ресурси, с които разполагаме, и да се дава гласност на общественозначими теми и проблеми. В същото време инфлуенсърите не са журналисти, за да са длъжни да обсъждат и да информират за всеки обществен казус. Ако имат мнение по конкретна тема, смятам че няма нищо лошо в това да го споделят, стига то да не е манипулация по някакъв начин или да не е неподходящо за личността, която представят онлайн.

НР: Кои каузи Ви вълнуват напоследък?

ПП: Ситуацията у нас ме вълнува, както смятам че е редно да вълнува всеки един човек, който живее в България и има близки тук.   

НР:  Кои са най-запомнящите се мигове в емоционалното Ви journey като жена досега? 

ПП: Да си жена си е наистина същинско journey (смее се). Имам множество лични моменти, които са оставили отпечатък в мен, от които съм научила нещо и които са ме променили. Смятам, че човек трябва да намира време за рефлексия при събитията в живота си, за да може да се развива и това е нещо, което продължава през целия ни живот, не само при прехода ни от момичета в жени, както пее и Бритни Спиърс.

НР: Как бихте описали будната млада българска жена? Какъв съвет бихте й дали?

ПП: За мен тя е възпитана, образована, пътуваща, търсеща, интересуваща се. Какъв съвет би могъл да даде човек на такава жена? Да не губи своя вътрешен глас, да бъде смела и да не си поставя ограничения, защото може да постигне всичко.

НР: Според Вас кои са добрите и лошите страни на сегашната политическа ситуация в България?

ПП: Лошата страна е, че вместо да се обединяваме повече и повече като един народ, от ден на ден все повече се разединяваме и се настройваме един срещу друг, а такова разединение е пагубно. Добрата страна е, че гражданското общество се пробуди и би било много хубаво, ако може то да остане будно по всеки важен и значим обществен проблем, вместо тихо да цъкаме с език.

НР: Възможно ли е в близките 10 години управляващата партия в България да е изградена от 50% мъже и 50% жени?

ПП: Напълно възможно е и по-скоро да стане, в България имаме немалко жени в политиката. Въпросът трябва да е не дали може да са 50/50 мъже и жени, а дали хората, без значение от пола им, работят за общия интерес и имат визия за бъдещето. Преди години бях попаднала на един страхотен цитат на Джеймс Фрийман Кларк, който ми остана в съзнанието, и гласи, че „разликата между политика и държавника е, че политикът мисли за следващите избори, а държавникът мисли за следващото поколение.“ Надявам се, че в близките 10 години управляващата партия, която и да е тя, ще може да е  изградена от минимум 50/50 политици и държавници.

НР: Кои са топ 3 правила за skin care regime, които една млада жена (16-30 годишна) е препоръчително да следва? 

ПП: Най-вече да не мисли, че кремът за лице и като цяло грижата за кожата е само за 30+ годишните, защото ако чак тогава започне да поддържа кожата си, ще й бъде много по-трудно, дори и ако до преди 30 е имала естествено хубава кожа. Разбира се, че генът има значение за това как стареем, но знаете ли, че това е само 20% от общата картина? Останалите 80% се формират от начина ни на живот, навиците ни и това какво правим или не правим за себе си, а кожата има памет.

За това едно от топ 3-те правила е да носите продукти със слънцезащита целогодишно, не само когато има слънце навън, за да предпазвате кожата от фотостареене. Да не подценявате почистването на лицето и да знаете, че то е точно толкова важно, колкото избора на подходяща качествена основна грижа. И разбира се, на трето място, добър хидратиращ продукт, с евентуално добавени ползи според нуждите на кожата ви.

НР: За собствен бранд кое бихте избрали като фокус – аксесоари, дрехи или beauty продукти? Защо? 

ПП: Ако стигна до момент, в който реша, че трябва да създам собствен бранд, не мисля, че той би бил в beauty нишата, въпреки че от 7 години работя в козметичния бранш и имам опит с един куп продукти за грим, грижа за кожата и парфюми. Бих се захванала с някакво ново различно предизвикателство, или поне така си мисля сега.

НР: Какво мислите за Fenty Skin

ПП: Имам няколко грим продукта на Fenty и те ми харесват, но не съм пробвала нищо на марката за грижа за кожата и не мога да кажа мнение. Интересно е как новите грим компании видяха, че грижата за кожата е растяща ниша и много от тях пуснаха продукти и в този сегмент, но в един момент пазара започна да се пренасища от нови и нови марки за козметика, а и почти не остана известна личност без собствена козметична марка.

Рияна е един от най-култовите съвременни поп изпълнители и много навреме създаде своята козметична линия, като постави сериозно въпроса за разнообразието и приемствеността в beauty бизнеса, но просто Fenty skin не ме е заинтригувал достатъчно с продуктите в момента. Ще изчакам да видя какво още ще създадат и в бъдеще бих ги пробвала.

НР: А за Wishful Skin на Huda Kattan

ПП: Ексфолиантът им още с обявяването ми стана интересен и си купих веднага, щом се появи у нас. В профила си имам цял пост с ревю, посветено на него. Худа показа каква е силата на социалните мрежи, как един beauty инфлуенсър може да направи наистина мултимилионна компания за козметика. Следя лансиранията й с интерес. По принцип съм си почитател на наложените компании с история, защото историята е опит и експертиза, особено в грижата за кожата, но сред новите beauty брандове също определено има какво да се види и много бързо набират скорост.

Снимка – Pinterest

НР: Кой е последният продукт, който тествахте? 

ПП: Ох, той един да беше… (смее се). Последният нов продукт за грижа, който ползвах, почти приключвам и много, много ми хареса като ефект е CC Me Serum с два вита витамин С на Summer Fridays – между другото също нов бранд, също основан от козметичен блогър. От грима последно пробвах новите палитри сенки на Dior Diorshow 5 Couleurs Couture, които са страхотен лукс за клепачите, както и обновената повдигаща спирала за мигли Diorshow Iconic Overcurl.

НР: Коя песен никога няма да Ви омръзне?

ПП: Има много песни, които слушам с години и не са ми омръзнали. Музиката за мен е нещо много… важно, и е абсурд да се огранича в една конкретна песен, мога да посоча цели изпълнители, чиито песни имам от години в плейлиста си. Такива са със сигурност Poets of the Fall. Това е и единствената група, на която съм била 5 пъти на концерт в 4 различни държави.

НР: В кое от изброените бихте участвали – филм, мюзикъл или театрална пиеса?

ПП: Ако можех да пея вярно, с радост бих участвала в мюзикъл, много ги обичам и много обичам и да пея, но за доброто на всички ни е да не го правя пред публика (смее се).  Ако говорим в сферата на фантазията, защо не. Като малка съм участвала в училищна италианска театрална пиеса, в първи и втори клас ежедневието ми минаваше на италиански език заради училището, в което учех. В гимназията също съм участвала в 2-3 шеговити ученически пиеси и винаги е било много забавно.

НР: Коя е Вашата жена герой? Личност, която Ви мотивира непрестанно?

ПП: Вероятно ще прозвучи банално, но е факт – майка ми.