Всеки народ има своите отличителни белези – хубави и лоши. Има и клишетата, има и стереотипите зад всяка нация и нейното наследство. Живеем във време, което ни дава възможността не само да пътуваме по целия свят, но и да се чувстваме свързани със събития на хиляди километри от нас. Това, обаче, не пречи да сме си ние докрай. Изкуството да се вземаш на сериозно в България е далече от изгасване – става все по-ярка и по-ярка черта в млади, стари, всички поколения на народна земя. 

На нас, българите, ни трябва много, много, много малко, за да се възгордеем. Независимо дали говорим за лични или професионални аспекти, и най-малката крачка напред се отпразнува от нас в големи пропорции.

Има хора, които се срамуват от постиженията си и предпочитат да не ги навират в носа на околните, но сред българите рядко се намира такова извънземно. Не е ясно дали идва от предишни поколения или има нещо в почвата (може би водата?), но е нужно да сложим спирачки на потупванията по рамото, отговарянето на имейли с 2 седмици закъснение и дългите обедни почивки. Ако вдигаме тост за явления, които по цял свят се смятат за ежедневие, да продължаваме ли? Ами не. 

Снимка – Pinterest

Детето ти проходи? Предаде проекта в срок? Онзи ти намигна? Може би това ни пречи и спъва – слагането на етикет “велико” на нещо, което всъщност е “добро” в очите на хора от други държави. Такъв навик не се вижда само в обществото, но и в хората, които ни управляват. Слагат толкова ниски летви и амбиции в делата си – учат ни да живеем и приемаме смехотворни стандарти за живот, образование, пенсиониране, здравеопазване.

Може би е крайно време да спрем с въздишките колко сме уникални (и колко уникална история имаме) и да се научим да постигаме чужди стандарти. Нека започнем да се стремим към самоусъвършенстване и да надминаваме себе си, вместо да тъпчем и рисуваме върху познатото.

Да имаш самочувствие е истински важно и трудно за постигане качество, но може би има и нещо по-трудно – да имаш самочувствие с покритие. Отправям този съвет към съмишлениците ми с добри чувства и позитивна нагласа, обещавам! Да покоряваме върхове и след това да искаме още звучи по-добре, отколкото да покорим 1 и да го отпразнуваме до края на живота си. Индивидуалната реализация допринася към колективния прогрес, така че го дължим на народа си, не мислите ли?