Мария Димова @mariyadimova, доктор по политология със собствен beauty brand, очи в очи с Елина Боева, основател на #НашРед. Мария освен това е редактор в списание Glamour България. Има ли по-добър микс за съвременната жена от това? Няма. Тя за нас е герой. 

Наш Ред: Здравейте, Мария! Благодаря Ви, че се съгласихте да направим това интервю! Каква си мечтаехте да станете като малка? 

Мария Димова: Искрено благодаря за поканата, за мен е удоволствие. Като много малка исках да стана външен министър, без въобще да разбирам какво значи това. След години, когато започнах да чета дамски списания, си мечтаех да работя каквото и да е творческо и свързано с писане, само да не е в цикъла от 9 до 5. Щастлива съм, че още от тогава съм знаела каква ще е посоката.

НР: Кои са най-запомнящите се мигове в емоционалното Ви journey като жена? 

МД: Връщайки се назад, моментите, които са ме изградили като жена, не са били щастливи, а все изпълнени със сълзи, болка и уроци. Вероятно това е пътят, по който минава всяка млада дама, която все още не е разбрала потенциала си и вярва, че другите могат да я дефинират по-правилно, отколкото тя самата.

Решението да си тръгна от токсична и емоционално изцеждаща връзка, да не мразя тялото си, да празнувам дори малките се успехи – всички тези мигове са парченцата, които създават пъзела на самоуважението. И парадоксалното е, че най-ярка следа в паметта остава процесът на самоизграждане, а не събитието, което го е стартирало.

НР: Ако можете да дадете съвет на 18-годишната Мария, какъв ще е той? 

МД: Следвай страха си. И вероятно веднага след това щях да се ядосам на себе си защо си правя усилие да пътувам във времето само за да си дам толкова неясен съвет. Но с годините и няколко епизода на паник атаки научих, че тази емоция е най-точният компас дали вървя във вярната за мен посока. И тук не става дума само за стандартното излизане от зоната на комфорт, а за намиране на смисъл дори зад страха, който виждах като по-голям от мен.

НР: Следвате ли определен план за постовете си в Instagram или имате доверие на спонтанността си? 

МД: Единственото, което следвам, е да се придържам към дадена цветова схема и да редувам снимките на себе си с такива на красиви предмети/ястия или гледки. За съжаление не съм особено спонтанна, но това е от сферите, в които се отдавам на творческите си импулси.

НР: Разкажете ни за Greya Cosmetics и какви са плановете Ви за бъдещето на бранда. 

МД: Greya се роди неочаквано. С бизнес партньора ми въобще не бяхме подготвени за трудностите, които ни очакват по пътя, и сблъсъкът с реалността беше почти мигновен. След много месеци, тестове, проба-грешка, сбъркани етикети и различни визии се роди Greya 01 – серум, създаден специално за нас, българските жени, които предпазва от модерния невидим враг – синята светлина.

Философията ми е, че нищо не помага по-добре в грижата за кожата от местни билки и растения, доказали благотворния си ефект върху поколения българки. Затова формулата включва и орфеево цвете, което расте единствено по нашите земи. Освен чисто измеримите цели – разширяване на продуктовата ни линия и предлагането й във физически обекти, основната ми визия е свързана с това Greya да се превърне в синоним на козметика, в която модерни достижения и традиция работят заедно за възможно най-добрата грижа.

НР: Кои каузи Ви вълнуват в момента и защо?

МД: Като политолог, за мен един от ключовите елементи за развитие на гражданско общество е създаването на активно самосъзнание у младите чрез подходящо образование. С колеги от катедрата се стремим да направим базови политологични концепти достъпни за ученици като изнасяме лекции по училища или организираме дни на отворените врати в университета.

За мен придобиването на нови знания е най-голямата ценност и инвестиция, защото то отваря съзнанието. Оттам всеки човек има неограничен потенциал и сили да реализира предназначението си.

Обществото е предразположено да се предоверява на лидери, предлагащи прости решения на сложни проблеми. За мен най-проблематичният момент е липсата на плурализъм в медиите и завземането на съдебната власт от „наши“ хора.
Снимка – Pinterest

НР: С кой български бранд бихте направили колаборация и защо?

МД: Изключително много харесвам брандинга на Cocosolis и посланието, което създават с много качествено и информативно съдържание. Почитател съм и на Alessa и би било сбъдната мечта да направим колаборация, защото се възхищавам на амбицията на Мими и Мая и това, че доказват как в България всичко е възможно с достатъчно усилия.

НР: Как бихте описали будната млада българска жена? Какъв съвет бихте й дали?

Образована, непримирима, страстно вярваща в себе си и каузите си, реализирала високите си цели. Единственият съвет, от който подобна дама би имала нужда, е най-простият, но и този, който първо забравя: да остане на първо място жена. Толкова се стремим да се доказваме във всяка сфера, че забравяме как най-сладката власт се крие именно в женската слабост.

НР: Според Вас кои са добрите и лошите страни на сегашната политическа ситуация в България?

МД: Най-очевидният позитив на сегашната ситуация е енергията, акумулиралото се недоволство, което намира начин да се канализира по демократичен, законов път. Прави впечатление и участието на млади хора, които умеят да артикулират точно исканията си и да ги защитават.

Лошите страни са очевидни и превърнати в клишета от повтаряне, но за мен най-проблематичният момент е липсата на плурализъм в медиите и завземането на съдебната власт от „наши“ хора. При работеща дори с 10% повече съдебна система ситуацията в страната би била съвсем различна.

Вижте какво се наблюдава днес – цяла мрежа от медии, които тиражират жълти пасквили. Май не се е променило много от времето на Алеко в това отношение. Друг ключов проблем е, че обществото е предразположено да се предоверява на лидери, предлагащи прости решения на сложни проблеми, именно защото няма критична маса от хора с активно гражданско самосъзнание.

НР: Възможно ли е в близките 10 години управляващата партия в България да е изградена от 50% мъже и 50% жени?

МД: Според мен всяка жена ще се съгласи, че фокусът трябва да е върху качествата. Едва ли някоя от нас би искала да е управлявана от некадърна жена, само защото споделяме един вид хромозоми. Самоцелният феминизъм, водещ до грешно разбиране на равенството между половете, е това, което толкова отблъсква и радикализира.

НР: Защо протестите в България са сравнително мирни според Вас?

МД: Защото в основата им са интелигенти, доказали се в кариерата си хора, които вече са разбрали, че правилният път минава през лостовете на демокрацията. Но радикализацията в началото на септември говори за изчерпано търпение и безсилие пред наглостта на управляващите.

Напомня ми на главата „Пиянството на един народ“ от „Под игото“– всички очакваха оставка и когато не само тя не беше дадена, а по задкулисен начин се намериха подписи за стартиране на процедура за нова конституция, гражданското недоволство нямаше как да се канализира по друг начин. Когато и ескалацията на напрежението не помогна, временно ентусиазмът намаля, защото надеждите бяха попарени.

НР: Българите още ли виждат Борисов като лошото момче, което ще ни спаси?

МД: Генерализирането е много интересно и аз бих попитала кои са „българите“? Ако, да кажем, някой прегледа моя фийд във Фейсбук ще остане с впечатление, че в страната няма симпатизанти на Борисов заради хората, които аз съм избрала да следя. Напротив – щом погледнем фийда на член на партията, действителността ще е съвсем друга.

Използвам пример със социалните мрежи, защото техните алгоритми много точно илюстрират един феномен – „не познавам никой, който харесва Бойко, но все го избират“. Не мисля, че днес масата гледа на него като на „спасител“, дори не го виждат и като лошия герой. Времето за приказки сякаш отмина и грозната действителност – като например миналото му, свързано със силовите групировки, започна да отрезвява нагласите.

Снимка – Pinterest

НР: Защо българските жени политици не се обръщат към жените в България според Вас?

МД: Защото не считат, че това ще им донесе политически дивиденти. Все още у нас битува разбирането, че мъжете са по-ангажирани политически и те налагат наратива. Освен това жените в българската политика пропускат и „златни“ шансове да защитят феминистки ценности, както се случи с Цвета Караянчева. Независимо дали автентичността на онези записи ще се докаже, тя трябваше категорично да се дистанцира и да осъди подобни изказвания по свой адрес.

НР: Когато Хилари Клинтън се кандидатира за президент в Америка, Цецка Цачева дебатираше с Радев у нас. Как ще коментирате?

МД: Разликата в политическата класа на двете дами е твърде голяма, че да се направи какъвто и да е паралел. Цецка Цачева за мен беше номинирана като най-удобен кандидат – търсеше се жена, „майка на нацията“ (няма да коментирам безумието на метафората), но която да не е твърде голяма жертва за Борисов, ако се провали.

Очаквано, тя не успя да се справи, дори привличайки част от вота само по силата на това, че е жена, което само потвърждава горната ми теза. В крайна сметка по-важна е подготовката, а не самоцелната подкрепа за дами, когато те очевидно не са квалифицирани.

НР: Къде са младите хора в България? Защо не се създават будни партии и движения според Вас? Нямаме ли нужда от нови лица с нови идеи и модерно мислене? 

МД: Считам, че последните години има качествена промяна в това отношение. Когато аз бях в училище и коментирах ставащото в страната с приятели, не можех и да си представя възможностите за реално участие, които са достъпни сега, главно благодарение на социалните мрежи.

Младите, будни българи днес списват статии, информират околните с живи включвания, събират подписи, оплакват се пред когото трябва, променят градската среда, участват в протести. Имат достатъчно знания и опит, натрупани от различни части на света и прилагат това модерно мислене тук.

НР: Според Вас защо има повече инфлуенсъри жени отколкото мъже? 

МД: Защото мъжете, които да имат търпението да позират за 180 кадъра преди да се избере един, са много малко. Извън шегата, креативното изразяване е повече женска черта и сякаш мъжете все още не припознават социалните медии като поле за упражняване на истинска власт.

НР: Трябва ли инфлуенсърите да обсъждат политически и социални казуси?

МД: Според мен всеки трябва да обсъжда това, от което разбира. Няма нищо по-пагубно от изразяване на некомпетентно мнение пред широка, ангажирана аудитория. Но задължително подобни хора трябва да информират.

Един инфлуенсър не трябва непременно да знае какво точно се случва в страната, за да призове последователите си да се информират и да вземат решение за себе си каква позиция да защитават.

НР: Защо все още съществува патриархалното мислене в България според Вас? 

МД: Не знам защо патриархалното се свързва само и единствено с нещо негативно. Не съм привърженик на разрушаване на всичко старо, за да градим нещо изцяло ново. Харесвам патриархалния модел, в който една жена е жена и може да се опре на мъжа си, а не ежедневието днес, в което майките работят на 2 места, за да издържат домакинство, докато съпругът им „търси себе си“ от дивана.

Но патриархалното, в което хора се подценяват само заради пола им, би следвало отдавна да е в миналото. Според мен все още го наблюдаваме, защото колективната ни памет е твърде обременена с векове подобно отношение към жените.

НР: Практикувате ли  “дигитален детокс”? 

МД: Задължително. Имам навика да отправям предизвикателства към себе си и за месец да се отказвам от неща, без които си мисля, че не мога. Така реших да не използвам никакви екрани през първия час на деня. Това беше преди две години, месецът мина, но все още го спазвам редовно. Чувствам, че си вредя, ако в моментите на най-силен когнитивен капацитет – след ставане, аз „пълня“ мозъка си с разнообразна информация от инста фийда.

НР: Какво означава за Вас “истински приятел”?

МД: Човек, който може искрено да се радва за теб. Не вярвам в клишето, че истинските приятели ти дават рамо, на което да поплачеш – с такова може да ти услужи всеки, радващ се, че не си в обичайната си блестяща форма. Губила съм едни от най-близките хора до себе си именно заради неумението им да се радват искрено за мен, както и, признавам си, аз за тях.

НР: Коя е Вашата любима книга?

МД: Нямам само една. Имам навика да чета по 5-6 книги едновременно, както и да препрочитам една и съща по няколко пъти. Не започвам нова без да съм си подготвила нещо за подчертаване и лепящи листчета, защото може да се открие мъдрост във всяка страница.

Някои от тези, които са ме докоснали най-силно, са „Тютюн“ заради всепоглъщащата амбиция на Борис и красивата им любов с Ирина (преди всичко това да бъде разрушено от крайностите, в които си позволяват да изпаднат). Обожавам Лариса Ренар и романите й, както и „Най-богатият човек във Вавилон“ и „Как да печелим приятели и да влияем на другите“.

НР: Любим цитат? 

МД: „Един ден хората, които не са вярвали в теб, ще разказват на всеки как са те срещнали.“

НР: Коя е Вашата жена герой? Личност, която Ви мотивира непрестанно?

МД: Мотивацията за мен е нещо, което трябва да еволюира постоянно. В тази връзка рядко човек, действал ми нахъсващо преди година, може да ме „запали“ сега. В различни етапи на живота си и в различни ситуации имам необходимост от нови истории.

Освен тези на личности, преборили практически всякакви трудности като Опра или Дж. К. Роулинг, ме вдъхновява всяка женска приказка за успеха, в която мога да се припозная. Жените-герои са навсякъде около нас. Само трябва да се заговорим с тях.