Мислехме, че няма как да стане по-трудно да бъдеш жена, но какво стана? Измислиха социалните мрежи. Ура! Първоначално беше готино да се свържеш със съученичка от 4-ти клас и да изпиете по едно кафе заедно going down memory lane. След това стана още по-готино, защото можеш да разбереш как се чувства Наоми Кембъл в една слънчева съботна сутрин. След това стана още по-по-готино, защото имаш достъп до всякакви съвети от това как да съчетаеш определена чанта с подходящите обувки до това къде да си купиш най-изгодните памперси. 

Но изведнъж стана задущаващо – започнахме да се сравняме с недостижими страндарти нарисувани от Photoshop, започнахме да сравняваме съботната си сутрин с тази на Наоми Кембъл, започнахме да виждаме живота си като “недостатъчен”, въпреки че стандартите са видимо изкуствени. Започнахме да губим връзка със себе си и личната си ценностна система, само защото изведнъж достъпа до информация стана безграничен и всички започнаха да лъжат онлайн с цел популярност и брой на лайкове. 

Измислено е по гениален начин – изкуството на това да scroll-ваш. Започва невинно – колкото да видиш какво се случва, да не изпуснеш някоя клюка или как приятелка се е сгодила. После обаче те засмуква и не можеш да спреш. Започваш неистово да проследяваш всеки и всяка една тяхна крачка търсейки недостатък или специален ефект. Изведнъж заставаш пред огледалото и търсиш прилики с популярните красавици, търсиш прилики в банята или кухнята си с на тези, които са далеч от теб и твоята култура – хора с които най-вероятно никога няма да се запознаеш. Имаш ли същите навици или приятели или поне една модерна дреха в гардероба си?

Следващият път, когато се погледнете в огледалото се усмихнете. Потупайте се по рамото и си пожелайте успех. Обещайте си, че днес ще търсите своите суперсили, а не недостатъци. Намирайте себе си в книги, филми, любовни истории, а не Инстаграм. Направете свое правило, че социалните мрежи са за това да се радваш, че твоя приятелка се е сгодила, а не да се чудиш за това кога ти ще се сгодиш. Когато, тогава. Всеки има свой път, своя пътека изпълнена с тръни и пеперуди. Това, което дължим на нашата е да й се отдадем, а не да я сравняваме с чужди.
Снимка – Pinterest

Въпросът е – ако всички бяхме еднакви, щеше ли реалността да бъде по-задоволителна? Ами … НЕ! Това да се приемем такива каквито сме и да празнуваме характера си поне веднъж всяка седмица е истинско предизвикателство, което отнема понякога цял живот. Рядко думата самочувствие бива истински разбрана от едно младо момиче, особено когато е тествана от хиляди постове и сторита всеки ден. Огледалото е враг, приятел, учител, понякога е неутрален посетител.

Трудно е да промениш социалните стандарти, трудно е да опознаеш себе си. Но няма непостижими неща и наистина е вярно, че нещата, които не те убиват те правят по-силен. Да се приемем такива каквито сме отнема време и усилия, но накрая на деня е инвестиране в нашата същност, позицията ни в света и надеждата за едно щастливо бъдеще. Недостатъци, малки минуси, различия в стил на обличане или чувство за хумор ни правят неповторими, едни на милион и уникални. 

Следващият път, когато се погледнете в огледалото се усмихнете. Потупайте се по рамото и си пожелайте успех. Обещайте си, че днес ще търсите своите суперсили, а не недостатъци. Намирайте себе си в книги, филми, любовни истории, а не Инстаграм. Направете свое правило, че социалните мрежи са за това да се радваш, че твоя приятелка се е сгодила, а не да се чудиш кога ти ще се сгодиш. Когато, тогава. Всеки има свой път, своя пътека изпълнена с тръни и пеперуди. Това, което дължим на нашата е да й се отдадем, а не да я сравняваме с чужди